Времето лети,

Реем се ний,

Понякога весели

Понякога тъжни

Лутаме се в лабиринта на живота

Въртим се в няк’ъв кръговрат

Отчаяно се мъчим да прогледнем

Ту падаме, ту ставаме, ту прото си стоим

Често тънем ний в илюзии

И ужким борим се със мрака и със злото

А всъщност ний самите го градим

Издигаме стени, огради

Оръдия дори си майсторим

И тъй забравяме понякога

Какво е туй да си човек